В памет на Гриша Трифонов
Днес птиците не пеят по улуците,
а улицата се оказа къса.
Сълзи прокапват даже от капчуците
и лятото отиде си навъсено.
Как дълго ще се питаме какво е,
а отговорът жално ще наднича.
Едно сърце остана зад завоя
и черна дреха зимата облича.
От думите, които ни остави,
хвърчило ще направим, да танцува.
Но с мъката не можем да се справим.
Усмивката ти често ще сънуваме.
Ще питаме животът ни какво е?
Един сезон, а после в небесата.
Звездите ще потънат във прибоя,
а спомени ще укротят вълната.
Китарата ти вече е космична,
небето ще звучи от твойте песни.
Тук, на земята, много те обичаме.
Раздялата ли? Никак не е лесна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
