Весан (Ангел Веселинов)
530 763
20.04.2007 г., 11:32 ч.

В памет на Юлия Вревска 

  Поезия
1488 0 6
          по И. С. Тургенев

Под стар сайвант, в полуизгнила слама

угасва в треска крехката светица.

На тифуса изгарящия пламък

топи я бавно, като вощеница.

 

Наоколо е кал и само вятър

пронизващо под стряхата ридае

в акорд печален от зловещ театър

и смъртен знак над болните чертае.

 

Сама е тя. Нещастните войници

напуканите й от треска устни

единствено наквасват със водица,

преди сами живота да напуснат.

 

А беше част от царствения двор,

ухажвана отвсякъде, красива,

но с болката на страдащите хора

сърцето благородно бе щастливо.

 

Това сърце, препълнено с любов

към ближните, по пътя на войната

поведе я... До този край суров,

до сламата изгнила, до вонята

 

на сетните леговища заразни,

в които гаснат болните войници.

Навярно за мнозина бе напразна

такава саможертва. Но светица

 

е тя за мен. Под светъл небосвод

на южен град завинаги остана.

Завърши тук един красив живот.

Поклон пред паметта й и осанна.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??