В парка

Става хладно, навън е есен. 

Разхождам се в парка, 

но няма я птичата песен. 

Дърветата са обагрени в цветове различни. 

Една многоцветна палитра.

Разхождам се с моето дете, 

задава ми въпроси за това и онова. 

Защо листата са с цветове различни? 

Защо ги няма птичките сега? 

Отлетели са. Ще се завърнат ли през пролетта? 

Природата приготя се за своя зимен сън, 

все още топло и приятно е навън. 

Килими различни под дървета разстлани, 

тревата е покрита сякаш с цветни юргани. 

Излезе вятър и подгони листата, 

и те завъртяха се в вихърен танц. 

Красива гледка как танцуват цветовете, 

последен танц преди да дойдат снеговете. 

Дали след време синът ми ще си доведе децата

тук в парка на разходка като сега, 

и те ще го разпитват за това и онова, 

а той весел и усмихнат някога,

ще си спомня за нашите разходки сега.

Едно красиво и добро дете, 

държи ме за ръка малкото момче, 

то има си по-мъничко братле, 

което не е с нас сега. 

Седи и гледа от прозореца с тъга, 

но нищо, ще го вземем с нас. 

Не стана днес, но друг път, някога, 

ще стане весело тогаз. 

Ще скачат щастливи и засмени, 

ще се боричкат в листата разпилени. 

ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ. И те като листата, 

ще ги раздуха вятърът студен. 

Къде ще паднат на земята? 

Дали в локви кални, мръсни,

или ще ги запазим чисти, 

това ще отредим ние, а и Съдбата!