В плен
Разкъсвам дните си
и онзи спомен
завръща се да ме стопи,
утеха търсих,
лек за огън,
но лек така и не открих.
Сънувах пролет -
нежна, цветна,
но пролетта ми не дойде.
Свалих усмивката си
и разголих
греха и болката пред теб.
Сега съм слаба,
с пълни шепи
раздадох своите мечти,
останах твоя -
грешна, сляпа,
любов в очите ми блести.
За Бога,
ти ако ме видиш
(какво остави вътре в мен),
ще искаш, знам, да си отидеш...
Но няма. Ще останем в плен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
