В плен

Poetry

1.5K 0 19

Разкъсвам дните си

и онзи спомен

завръща се да ме стопи,

утеха търсих,

лек за огън,

но лек така и не открих.

Сънувах пролет -

нежна, цветна,

но пролетта ми не дойде.

Свалих усмивката си

и разголих

греха и болката пред теб.

Сега съм слаба,

с пълни шепи

раздадох своите мечти,

останах твоя -

грешна, сляпа,

любов в очите ми блести.

За Бога,

ти ако ме видиш

(какво остави вътре в мен),

ще искаш, знам, да си отидеш...

Но няма. Ще останем в плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivi4ko (Нели Иванова)

СКЪПА ЯНА,В ПЛЕН СЪМ НА ТВОИТЕ ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ!

2011-05-10T22:01:40+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

И аз те аплодирам за този стих, Яна!

2010-06-16T00:11:42+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления за чудесния стих, Звездичке!

2010-06-16T00:09:22+03:00
monilia (Симеон Пенчев)

Прекрасен стих!

2010-05-21T15:41:46+03:00
Melany71 (Светла)

Как съм го пропуснала!? Браво, много е хубаво!

2010-05-19T14:51:10+03:00