4 апр. 2010 г., 08:25

В плен 

  Поэзия
1172 0 19

Разкъсвам дните си

и онзи спомен

завръща се да ме стопи,

утеха търсих,

лек за огън,

но лек така и не открих.

Сънувах пролет -

нежна, цветна,

но пролетта ми не дойде.

Свалих усмивката си

и разголих

греха и болката пред теб.

Сега съм слаба,

с пълни шепи

раздадох своите мечти,

останах твоя -

грешна, сляпа,

любов в очите ми блести.

За Бога,

ти ако ме видиш

(какво остави вътре в мен),

ще искаш, знам, да си отидеш...

Но няма. Ще останем в плен.

 

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??