В плен
Разкъсвам дните си
и онзи спомен
завръща се да ме стопи,
утеха търсих,
лек за огън,
но лек така и не открих.
Сънувах пролет -
нежна, цветна,
но пролетта ми не дойде.
Свалих усмивката си
и разголих
греха и болката пред теб.
Сега съм слаба,
с пълни шепи
раздадох своите мечти,
останах твоя -
грешна, сляпа,
любов в очите ми блести.
За Бога,
ти ако ме видиш
(какво остави вътре в мен),
ще искаш, знам, да си отидеш...
Но няма. Ще останем в плен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
