В покой
Ще се издигна бавно в небесата,
там не ще догони ме тъгата.
Ще отпия и от виното червено,
за да стопли сърцето ми студено.
Студено е, да,
но не защото нямам душа.
Не защото няма ги чувствата там,
а защото в лед окова ме без срам.
Замръзнало бе всичко в мен,
от болка плачеше светът сломен.
И кървави следи капеха по тялото,
и горчиви, парещи сълзи,
неспирно стичаха се по лицето,
но тъй и не разтопиха сърцето.
Затова, мили мой,
ще полетя към небесата с покой.
Сред слънцето, луната,
там спокойна ще ми е душата.
2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радена Всички права запазени
