В полунощ
Ти ли гримира
душата ми
в цвят на тъга,
ти ли снощи повика
реките в очите ми…
Знам,
ти си изгонил
съня ми
и с демони черни
пируваш
в мойто сърце.
Само ти нараняваш
детето в мен,
а после невинно питаш:
“Защо ме лъжеш,
че не си плакала?”
Днес в полунощ
ще скъсам паяжината,
в която оплете
мислите ми,
ще изхвърля възела,
в който си вплел
душата ми…
Дали ще усетиш,
че вече не търся
очите ти?
Кой първи
ще ти каже,
че развалих
магията…
душата ми
в цвят на тъга,
ти ли снощи повика
реките в очите ми…
Знам,
ти си изгонил
съня ми
и с демони черни
пируваш
в мойто сърце.
Само ти нараняваш
детето в мен,
а после невинно питаш:
“Защо ме лъжеш,
че не си плакала?”
Днес в полунощ
ще скъсам паяжината,
в която оплете
мислите ми,
ще изхвърля възела,
в който си вплел
душата ми…
Дали ще усетиш,
че вече не търся
очите ти?
Кой първи
ще ти каже,
че развалих
магията…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Георгиева Всички права запазени
