14.11.2010 г., 14:02 ч.

В празна молитва с думи засукани 

  Поезия
723 0 13
Защо са ми, Господи, тези студени ръце...
да ги кръстосам върху гръдта си бяла?
И два чифта невинни, детски криле
не стигат, щом небето го няма.
А тези лилаво-сини Боже нозе...
Защо ми ги даде? Да бягам към тебе?
Толкова тичах, а все на колене...
Все не догонила „правилното” време.
И тези, Господи, устни напукани,
като жадна за дъжд пуста земя.
В празна молитва с думи засукани,
все ти говоря, а, всъщност, мълча. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Предложения
: ??:??