В празна молитва с думи засукани
Защо са ми, Господи, тези студени ръце...
да ги кръстосам върху гръдта си бяла?
И два чифта невинни, детски криле
не стигат, щом небето го няма.
А тези лилаво-сини Боже нозе...
Защо ми ги даде? Да бягам към тебе?
Толкова тичах, а все на колене...
Все не догонила „правилното” време.
И тези, Господи, устни напукани,
като жадна за дъжд пуста земя.
В празна молитва с думи засукани,
все ти говоря, а, всъщност, мълча.
Уши ли ми даде, Боже, за послушание...
Послушница в небесния ти манастир.
За прошка ли да моля? Не! За покаяние?
Пред прага на величествения всемир.
Тук съм, Господи, едно осакатено тяло,
измъчено в прегръдката на мократа земя.
Покрий ме, моля те, ни плащ, ни наметало
ще ме спасят без твоята топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
