В празна молитва с думи засукани
Защо са ми, Господи, тези студени ръце...
да ги кръстосам върху гръдта си бяла?
И два чифта невинни, детски криле
не стигат, щом небето го няма.
А тези лилаво-сини Боже нозе...
Защо ми ги даде? Да бягам към тебе?
Толкова тичах, а все на колене...
Все не догонила „правилното” време.
И тези, Господи, устни напукани,
като жадна за дъжд пуста земя.
В празна молитва с думи засукани,
все ти говоря, а, всъщност, мълча.
Уши ли ми даде, Боже, за послушание...
Послушница в небесния ти манастир.
За прошка ли да моля? Не! За покаяние?
Пред прага на величествения всемир.
Тук съм, Господи, едно осакатено тяло,
измъчено в прегръдката на мократа земя.
Покрий ме, моля те, ни плащ, ни наметало
ще ме спасят без твоята топлина.
© Николина Милева All rights reserved.
