velikataniki (Николина Милева)
207 6868
14 nov 2010, 14:02

В празна молитва с думи засукани 

  Poesía
635 0 13

 

Защо са ми, Господи, тези студени ръце...

да ги кръстосам върху гръдта си бяла?

И два чифта невинни, детски криле

не стигат, щом небето го няма.

 

А тези лилаво-сини Боже нозе...

Защо ми ги даде? Да бягам към тебе?

Толкова тичах, а все на колене...

Все не догонила „правилното” време.

 

И тези, Господи, устни напукани,

като жадна за дъжд пуста земя.

В празна молитва с думи засукани,

все ти говоря, а, всъщност, мълча.

 

Уши ли ми даде, Боже, за послушание...

Послушница в небесния ти манастир.

За прошка ли да моля? Не! За покаяние?

Пред прага на величествения всемир.

 

Тук съм, Господи, едно осакатено тяло,

измъчено в прегръдката на мократа земя.

Покрий ме, моля те, ни плащ, ни наметало

ще ме спасят без твоята  топлина.

 

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??