22.09.2013 г., 22:06 ч.
В прегръдка с морето
В ПРЕГРЪДКА С МОРЕТО
Замаян от шамарите на думите,
обрулен от вятъра на мислите,
блуждаещ между минало и бъдеще,
добирам се до твоя бряг, Море.
Безветрено или пък бурно,
със шепот нежен или с тътен
посрещаш ме, Море, с прибоя си,
вълни сърце обливат ми.
Захвърлил дрехи, думи, мисли -
гол, дете по дух, без разум,
прегръщам те, плувам и палувам,
и любя се със теб, Море, безпаметно.
© Лордли Милордов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да, Ели: "гол", защото иначе не можеш да се любиш с него. Както си е
-
Така се отива при Морето - с открита душа...
-
Благодаря, Ели, че я коментира!
-
Тя тази тема ни е вечна, Валя. Събуждам се и е пред очите ми през прозореца. Дано само не ми спретнат някоя "богаташка" отпред!
-
Поздрав за темата! Харесах много!
-
Благодарности за отзива, Дона! Ще опитвам, но не винаги се получава
-
Много красив стих!Поразителен финал!Искам още такива.....
-
Радвам се, че ти е допаднал този стих, Ани!
Дани, и аз съм се давил като дете, но и днес ще се прегръщам с морето между 12 и 13 ч. - поне до края на септември
Усмихнат да е денят ти, Санвали -
Началото е много силно Лордли, харесах и оценявам целия стих! Добро и усмихнато утро!
Замаян от шамарите на думите,
обрулен от вятъра на мислите,
блуждаещ между минало и бъдеще,
добирам се до твоя бряг, Море. -
Февруари, слънцето напича, с приятели на плажа. Водата ледена, аз съм глупава. Гмурвам се, сърцено ми почти спира. Само адреналина то потдържа.
Август, след доста години. Време, когато флага беше черен, та черен и опъваха въжета по брега. Отлична плувкиня съм, но още съм глупава. Гмуркам се. Грешка, която почти ме уби. Като центрофуга ме засмука морето. Оцелях! Явно имало е още глупости да върша.
Поздравления Милорд! Провокира ме и не можах да се удържа!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
