22 сент. 2013 г., 22:06

В прегръдка с морето 

  Поэзия
670 0 10

В ПРЕГРЪДКА С МОРЕТО

                       

Замаян от шамарите на думите,

обрулен от вятъра на мислите,

блуждаещ между минало и бъдеще,

добирам се до твоя бряг, Море.

 

Безветрено или пък бурно,

със шепот нежен или с тътен

посрещаш ме, Море, с прибоя си,

вълни сърце обливат ми.

 

Захвърлил дрехи, думи, мисли -

гол, дете по дух, без разум,

прегръщам те, плувам и палувам,

и любя се със теб, Море, безпаметно.

© Лордли Милордов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Ели: "гол", защото иначе не можеш да се любиш с него. Както си е
  • Така се отива при Морето - с открита душа...
  • Благодаря, Ели, че я коментира!
  • Тя тази тема ни е вечна, Валя. Събуждам се и е пред очите ми през прозореца. Дано само не ми спретнат някоя "богаташка" отпред!
  • Поздрав за темата! Харесах много!
  • Благодарности за отзива, Дона! Ще опитвам, но не винаги се получава
  • Много красив стих!Поразителен финал!Искам още такива.....
  • Радвам се, че ти е допаднал този стих, Ани!
    Дани, и аз съм се давил като дете, но и днес ще се прегръщам с морето между 12 и 13 ч. - поне до края на септември
    Усмихнат да е денят ти, Санвали
  • Началото е много силно Лордли, харесах и оценявам целия стих! Добро и усмихнато утро!


    Замаян от шамарите на думите,
    обрулен от вятъра на мислите,
    блуждаещ между минало и бъдеще,
    добирам се до твоя бряг, Море.
  • Февруари, слънцето напича, с приятели на плажа. Водата ледена, аз съм глупава. Гмурвам се, сърцено ми почти спира. Само адреналина то потдържа.

    Август, след доста години. Време, когато флага беше черен, та черен и опъваха въжета по брега. Отлична плувкиня съм, но още съм глупава. Гмуркам се. Грешка, която почти ме уби. Като центрофуга ме засмука морето. Оцелях! Явно имало е още глупости да върша.
    Поздравления Милорд! Провокира ме и не можах да се удържа!
Предложения
: ??:??