В прегръдката на твоята любов
Ще ме обичаш винаги, защото
си ме обичала и в друг живот.
Усещаш вече смътно заревото
на слънцето мечтаещо възход.
И верният ти поглед е осанка,
и алфа на щастливите ми дни,
когато бях аз твоят рицар-сянка,
а ти мълвеше скришно - остани!
Ревнувах тайно нежния ти профил,
неземно-земно щастие за мен.
Душата ми - вълна на еуфория,
разби се в плисъка на този свят студен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
