27.10.2019 г., 22:46 ч.

Тишина 

  Поезия
826 6 9

Тук е синьо и пари на устните звук,
ала всеки е ням и не чува.
Много светло и синьо. Прозрачно е тук.
Или аз съм прозрачна, но чувам.
Няма мрак. Има само игла
върху острия усет за болка.
Има само просрочена, плътна мъгла
над отрязък от време, и толкова.
Има тъмни очи, вместо синя мечта
и мълчание, вместо целувка.
Има шум, а в самата среда на шума –
тишината, в която те чувам.
Има залези с топли, горещи чела.
Те понякога гаснат в моретата.
Може би те сънувам. И пак е мъгла.
А мъглите понякога светят.

 

Елена Биларева

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??