Тук е синьо и пари на устните звук,
ала всеки е ням и не чува.
Много светло и синьо. Прозрачно е тук.
Или аз съм прозрачна, но чувам.
Няма мрак. Има само игла
върху острия усет за болка.
Има само просрочена, плътна мъгла
над отрязък от време, и толкова.
Има тъмни очи, вместо синя мечта
и мълчание, вместо целувка.
Има шум, а в самата среда на шума –
тишината, в която те чувам. ...