В пролука от безвремие
В пролука от безвремие
със тебе се целуваме,
забързано и нежно
пръстите си вплитаме.
Не смея да ти кажа,
че те жадувам, че ми липсваш.
И по-добре,
така по-дълго още ще ме чувстваш.
Не вярвам в думи,
нека премълчим, ако обичаме!
И нека се целуваме
спонтанно - тихо, много нежно!
Обичай ме, жадувай,
но мълчи... във премълчаното
теб искам с устни
пак да те открия, със дъха си...
В пролуката между желания
и страст гореща, пареща,
откривам те, но не с душата си,
а със дланта си.
Целуваш ме, целувам те...
и раждаме се във съня си.
Обичай ме и нека те обичам
в пролуката на дните си,
а утре, щом те срещна
отново със очите си,
бъди и остани
мечтата от съня ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
