В просъница
В залязващия изгрев
яви се ти пред мене,
в небесна рокля, синя,
и с нежност наранена.
Чух писък на въпроси
от ветрове подгонени.
От тебе стих изпросих
за режещите спомени.
Затворих го в сълзата,
която още сдържам
за да спася душата.
Сърцето не издържа!
Танцуваш ти над мен.
Сред вихъра протягам
в копнежа овъглен
ръка… и се надявам.
Надявам се, любима…
Напусто се надявам!
…Кошмари само има,
кошмари и забрава!
И жар непоносима!
А край не се усеща.
С душа неутешима,
усмихнат те посрещам,
разплакан те изпращам…
В следите ти – разкостен,
останах без остатък.
От всичко – нищо. Нощ е!
9.Х.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Велинов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
