22.12.2005 г., 17:43

В просъница

1.2K 0 0



В просъница усещам как някой ме щипе по бузата..
пак е ненаситницата музата.
От леглото ме бута жестоко
стихове да пиша, да стигна на високо..
Тя е толкова гладна след дългата зима,
че развихря в главата- ми буря опустушима.
Не ми позволява за друго да мисля,
все нови и нови стихчета измисля.
А аз няма дори къде да се скрия,
трябва да я храня, докато заситя тая лакомия.
Няма значение, че се прозявам,
тя бърза ли, бърза, че едва успявам
да уловя някое безцелно лутащо се стихотворение 
и да го смятам за гениално творение .........:)

април 1997
Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...