Стрелките бавно отброяваха секундите.
Тик-так кънтеше в моите уши.
Спряха да минават даже и караулите.
Смрадта на застояващ въздух ме души.
Времето застинало е в мъртва поза.
С мъченията си опитва да ме умори.
Застанало е в свойта всеобхватна ложа
и стои си кротко, вместо да върви.
Очите ми започват да се изтощават.
Тик-так някак си далечно ми звучи.
Ударите на сърцето ми се умножават,
но умората съзнанието ми ще победи. ...