18 июн. 2010 г., 12:13

В просъница на нощна смяна

999 0 0

Стрелките бавно отброяваха секундите.

Тик-так кънтеше в моите уши.

Спряха да минават даже и караулите.

Смрадта на застояващ въздух ме души.

 

Времето застинало е в мъртва поза.

С мъченията си опитва да ме умори.

Застанало е  в свойта всеобхватна ложа

и стои си кротко, вместо да върви.

 

Очите ми започват да се изтощават.

Тик-так някак си далечно ми звучи.

Ударите на сърцето ми се умножават,

но умората съзнанието ми ще победи.

 

Глухо чу се гларус да припява.

Крясъците му са като песничка за лека нощ.

Морфей да ме примамва почна да успява,

а аз отказах да се боря с неговата мощ.

 

Слънцето на хоризонта се показва.

Усмихнат към света ражда се нов ден.

Сърцето ми е уморено и да види чудото отказва.

Заспивам кротко, докато светът се движи покрай мен...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лекса Джорджис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...