Стрелките бавно отброяваха секундите.

Тик-так кънтеше в моите уши.

Спряха да минават даже и караулите.

Смрадта на застояващ въздух ме души.

Времето застинало е в мъртва поза.

С мъченията си опитва да ме умори.

Застанало е  в свойта всеобхватна ложа

и стои си кротко, вместо да върви.

Очите ми започват да се изтощават.

Тик-так някак си далечно ми звучи.

Ударите на сърцето ми се умножават,

но умората съзнанието ми ще победи.

Глухо чу се гларус да припява.

Крясъците му са като песничка за лека нощ.

Морфей да ме примамва почна да успява,

а аз отказах да се боря с неговата мощ.

Слънцето на хоризонта се показва.

Усмихнат към света ражда се нов ден.

Сърцето ми е уморено и да види чудото отказва.

Заспивам кротко, докато светът се движи покрай мен...