14.03.2009 г., 18:42 ч.
В пустота
гали вълната брега
през камъка неусетно
път си проправя
да бях вода
а аз
безгласно мълвя
и като лунни лъчи
протягам ръце
в пустота
поглъща ги мрака
© Ласка Александрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Този стих ме докосна. Поздрави, Ласка!
-
Красиво казано!
-
Все пак мракът става малко по-светъл...
-
И ще бъде светлина! Хубаво е при теб Ласче, но малко тъжничко!
-
Вода бъди, Ласке! Тя побеждава с търпение.
Много красив стих! -
В пустотата..."Не винаги това, което чувстваме, може да се изкаже с думи..." Просто протягаме ръце... Сърдечни поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
тъжна красота...