vui4oto (Момчил Манов)
103 398
27.02.2018 г., 11:43 ч.

Времедели 

  Поезия
455 0 3

Когато ни разделят времената,

а пък сърцата се обливат в кърви,

когато се опъват стремената

в стремежа ни да бъдем първи,

когато искаме да бъдем вечни

а на дедите сенките - зоват от здрача,

когато трябва да сме по-човечни,

а все ни се изплъзва таз задача!

Когато брат не е за брата брат,

за довод - ползваме метала хладен!

Не помним за завета на Кубрат

телесно сит е всеки, но духовно гладен!

Потриваме ръце самодоволно,

ехидничим над чуждите беди!

Стремим се да живеем по-охолно

с очите - съзерцаваме, а с дланите - рушим!

Е - нека ни разделят времената -

таквиз са явно нашите заслуги,

докато някой ден ни помете вълната,

и след това след нас ще дойдат други!

Кръвта - ще се съсири и престане

и ще отслабват мишците ни здрави,

докато някой ден - преди да ни отняма -

ще се запитаме: "Дали пък бяхме прави?"

Ала тогаз ще бъде твърде късно 

за всякакъв подобен род въпроси!

И ще усетим как течението мръсно -

потокът кален към Смъртта напред ни носи !!!

 

© Момчил Манов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??