Времедели
Когато ни разделят времената,
а пък сърцата се обливат в кърви,
когато се опъват стремената
в стремежа ни да бъдем първи,
когато искаме да бъдем вечни
а на дедите сенките - зоват от здрача,
когато трябва да сме по-човечни,
а все ни се изплъзва таз задача!
Когато брат не е за брата брат,
за довод - ползваме метала хладен!
Не помним за завета на Кубрат
телесно сит е всеки, но духовно гладен!
Потриваме ръце самодоволно,
ехидничим над чуждите беди!
Стремим се да живеем по-охолно
с очите - съзерцаваме, а с дланите - рушим!
Е - нека ни разделят времената -
таквиз са явно нашите заслуги,
докато някой ден ни помете вълната,
и след това след нас ще дойдат други!
Кръвта - ще се съсири и престане
и ще отслабват мишците ни здрави,
докато някой ден - преди да ни отняма -
ще се запитаме: "Дали пък бяхме прави?"
Ала тогаз ще бъде твърде късно
за всякакъв подобен род въпроси!
И ще усетим как течението мръсно -
потокът кален към Смъртта напред ни носи !!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
