"...високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни"
Евтим Евтимов
В равнината смърди на дребнавост.
Плаващ пясък е – лепкаво диша.
Удря здраво - порочна болнавост.
Мръсен сняг. Във душите ни -киша.
Мисълта все натясно е. Рита.
Слепи устни се псуват на дребно.
Няма нито следа от молитва.
Те, молитвите, чезнат безследно.
В равнината е сигурно – ниско е.
Никнат камъни там... и хвърлячи.
Равнината е винаги близко.
Кой ще качва скалисти сокаци?!
Все напред и назад в равнината.
А мълви се: „Върхът е далече...
Човек си?! Качи планината!”
За по-лесно оставаш човече.
Нажежено е тук - до разлагане.
Превантивно прехвърчат искри.
Стари мъдрости претопяваме.
Все по-заедно...все по-сами.
© Елена Биларева Всички права запазени