В розата рисуваш вдъхновение...

Ти ме ухажваш със нещо повече

от розите, но с тях галиш сърцето ми...

Ти ме ухажваш със искрена мечта

 и с жестове, дела - сбъдваш писмата...

Ти ме ухажваш със нещо повече...

от звездите, но издигаш ме до тях...

Ти ме ухажваш и във всяка една

твоя усмивка има смисъл, има лъч...

Ти показа на сърцето ми тази любов

с която то може да свикне и да се сгуши...

Любовта, в която просто лети свободно...

и благодарно на живота, че обича...

И изведнъж или постепенно, обич моя

то ме накара да свикна, че си във всичко...

Но не е предполагало, че ще направи...

нещо повече от всичко това - че ме влюби...

В теб усещам любовта чиста и красива...

тъй естествена и здрава - като приказка...

Но още по - прекрасна - сътворяваща се.

Учиш, че е приказка без да е приказка...

Учиш ме, че е усещането да мечтаеш...

да не спираш никога да мечтаеш -

и да вървиш със вяра и достойнство...

напред в живота, в стъпките на мига му...

Няма да забравя как дойде при мен...

толкова нежно като съкровение...

и толкова страстно като сътворение...

изпълвайки със живот и вълнение...

със песен всяко кътче от сърцето ми....

В началото не разбирах твоя чуден свят...

Не усещах, че може да се обича така...

но ти със целувка отвори ме очите и сърцето...