В розата рисуваш вдъхновение...
В розата рисуваш вдъхновение...
Ти ме ухажваш със нещо повече
от розите, но с тях галиш сърцето ми...
Ти ме ухажваш със искрена мечта
и с жестове, дела - сбъдваш писмата...
Ти ме ухажваш със нещо повече...
от звездите, но издигаш ме до тях...
Ти ме ухажваш и във всяка една
твоя усмивка има смисъл, има лъч...
Ти показа на сърцето ми тази любов
с която то може да свикне и да се сгуши...
Любовта, в която просто лети свободно...
и благодарно на живота, че обича...
И изведнъж или постепенно, обич моя
то ме накара да свикна, че си във всичко...
Но не е предполагало, че ще направи...
нещо повече от всичко това - че ме влюби...
В теб усещам любовта чиста и красива...
тъй естествена и здрава - като приказка...
Но още по - прекрасна - сътворяваща се.
Учиш, че е приказка без да е приказка...
Учиш ме, че е усещането да мечтаеш...
да не спираш никога да мечтаеш -
и да вървиш със вяра и достойнство...
напред в живота, в стъпките на мига му...
Няма да забравя как дойде при мен...
толкова нежно като съкровение...
и толкова страстно като сътворение...
изпълвайки със живот и вълнение...
със песен всяко кътче от сърцето ми....
В началото не разбирах твоя чуден свят...
Не усещах, че може да се обича така...
но ти със целувка отвори ме очите и сърцето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
Благодаря на всички прочели!
