В розово
На земята здраво съм стъпил,
само стиховете ми – още наивни.
Грехът постоянно ме дърпа
и се чудя кога ли ще кривна.
Светът ни изгубил е блясъка -
аз още го пиша със розово.
Хорските чувства – ръждясали,
сърцата от егоизъм – грозни.
Коледа в душите ни – ялова -
не ражда ни плод, ни дявол.
Само вън е тъй снежно и бяло,
но снегът - и той се стопява.
И все пак я има надеждата -
и любов още има, и смисъл.
В сърцето розов цвят си отглеждам -
за житейския стих... ненаписан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
поздравче 
