В рудника на дните
В РУДНИКА НА ДНИТЕ
Слязох в рудника на дните си,
където влизат само смелите
и другите, обречени от времето.
Пластовете руда бяха изкопани.
Извозвахме ги горе – към небето,
но разпиляхме диамантените камъни.
Разсипаха се като чувствата,
които не можахме да опазим.
Забравихме ги заедно със сенките,
останали в недрата на живота ни.
Но нещо светеше дълбоко в дъното.
Дали пък полудялата светулка
не търси себе си сама в мрака,
като мигът, политнал в пропастта?
Там аз ще се завърна като сянката,
която все ще търси и разравя обичта.
Wali /Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
