27.12.2006 г., 23:11

''В ръцете ти''

1.4K 0 4
    В ръцете ти

Докоснах топлите ти длани,
тази вечер нежни,
слети с косите ми разпиляни.
Тих сладникъв поглед,
думи сладострастни,
страсти нажежени,опасни.
Музика прозвучава,стене,чувствата ни издава.
Гледам те омаяна,завладяна,
мислите се губят и изплуват,
но чувството на тъга и радост,
болка и желание надделява.
Ще ми се да умра в ръцете ти.
Така и стана.
Прегръдката ти гореща,
сърцето ми изгаря,
още и още копнея,желая.
Целувката сладка-невинна,изгарящо миловидна...
Да-тогава умрях в ръцете ти.
Смъртта ми беше любовна,заради теб и греховна.
Ох,как се възродих!
Отново отворих очи,
твоя топъл поглед срещнах,
чувствах се лека и щастлива.
Ох,как се възродих!
Беше чудно сред тези звезди,
все още пред очите ми се редуват миговете вълшебни.
И отново чакам да заспя в ръцете ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мене пък си ми харесва, и то много.Съгласна съм че всичко е банално.Вие кво очаквате момичето да откре топлата вода ли?Много рядко някой прави нещо уникално, какво да говорим за аматьори като нас.
  • Естествено.
    Банално е,любовта е банална,почти всичко,което намираме за красиво е банално.В случая не намесваме омразата,нито пък коментара е лош.''Разни хора-разни идеали''
  • На мен ми звучи малко банално(нищо ново не казваш). Иначе извинявай за лошия коментар. Това не е защото те мразя. Просто понякога когато не харесвам нещо ми се иска да го споделя с риск да ме намразят, но все пак... В демокрация живеем, нали?
  • Много е хубаво, много красиво е написано!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....