В СЕГА СЕ СЛУЧВА БУДНОСТТА
Заспах пак в пазвите ти, Пролет,
сънувам мека белота…
С крачета боси и заровени
в килим от дъжд в реалността.
Пробудих се с магия розова,
очи в мъгла – неяснота,
които питаха с въпроси,
дали родих се от смъртта.
Събудих се от Миг без броня,
разцъфнал лотос от калта.
И зърнах ли живот задгробен?
В Сега се случва будността.
© Санвали Всички права запазени