19.05.2014 г., 11:45

В Сега се случва будността

1.2K 0 26

 

 

 

В СЕГА СЕ СЛУЧВА БУДНОСТТА

 

Заспах пак в пазвите ти, Пролет,

сънувам мека белота…

С крачета боси и заровени

в килим от дъжд в реалността.

 

Пробудих се с магия розова,

очи в мъгла – неяснота,

които питаха с въпроси,

дали родих се от смъртта.

 

Събудих се от Миг без броня,

разцъфнал лотос от калта.

И зърнах ли живот задгробен?

В Сега се случва будността.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кръстина за споделянето!
  • "Събудих се от Миг без броня,

    разцъфнал лотос от калта.

    И зърнах ли живот задгробен?

    В Сега се случва будността."
    ---------------------------------------
    Докосващо сърцето поетично бисерче!
    Уникални, красиви и много стилни метафори!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря ви!

    Имайте хубав и усмихнат ден, въпреки мрачния фон от времето навън.
  • Браво! Страхотно стихо!
  • Събуди ме и оцвети деня ми!Благодаря!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...