В СЕГА СЕ СЛУЧВА БУДНОСТТА
Заспах пак в пазвите ти, Пролет,
сънувам мека белота…
С крачета боси и заровени
в килим от дъжд в реалността.
Пробудих се с магия розова,
очи в мъгла – неяснота,
които питаха с въпроси,
дали родих се от смъртта.
Събудих се от Миг без броня,
разцъфнал лотос от калта.
И зърнах ли живот задгробен?
В Сега се случва будността.
© Санвали All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
