Наведох се.

Загребах шепа пръст

от чернозема роден.

Сбогувам се с родната земя!

Молитва мълвя за пред път!

Далечни хоризонти ме зоват.

Но шепа пръст

със себе си ще взема,

ароматът й да ми напомня

за родните, зелените поля,

за багрите на пролетта ухайна,

изпъстрените с макове нивя

и срамежливо кимащия

мъничък синчец,

за всичко, що научих

след първия училищен звънец.

За мъдрите слова на дядо,

поседнал пред къщния айет.

За гнездата и птиченцата малки,

старателно крити в живия плет.

За просторите безкрайни,

ширнали се пред нашия двор,

За вечеринките накрай село,

за веселия щурчов хор.

За язовира накрай село

и малката непресъхваща река,

от която чешмата на татко

лее своята бистра вода,

за легендарния "Острият камък",

на който митичният Крали Марко

сладко е хапвал своя залък.

И спомени скъпи за татко и мама

и три малки, палави деца,

израснали свободни, на воля,

с почернели от вятър и слънце лица.



Път зове ме към далечни измерения,

но в себе си докрай ще нося

родните си оперения,

а когато дойде краят,

аз тук отново ще се върна,

с плътта си тленна

родната земя да прегърна!