Наведох се.
Загребах шепа пръст
от чернозема роден.
Сбогувам се с родната земя!
Молитва мълвя за пред път!
Далечни хоризонти ме зоват.
Но шепа пръст
със себе си ще взема,
ароматът й да ми напомня
за родните, зелените поля,
за багрите на пролетта ухайна,
изпъстрените с макове нивя
и срамежливо кимащия
мъничък синчец,
за всичко, що научих
след първия училищен звънец.
За мъдрите слова на дядо,
поседнал пред къщния айет.
За гнездата и птиченцата малки,
старателно крити в живия плет.
За просторите безкрайни,
ширнали се пред нашия двор,
За вечеринките накрай село,
за веселия щурчов хор.
За язовира накрай село
и малката непресъхваща река,
от която чешмата на татко
лее своята бистра вода,
за легендарния "Острият камък",
на който митичният Крали Марко
сладко е хапвал своя залък.
И спомени скъпи за татко и мама
и три малки, палави деца,
израснали свободни, на воля,
с почернели от вятър и слънце лица.
Път зове ме към далечни измерения,
но в себе си докрай ще нося
родните си оперения,
а когато дойде краят,
аз тук отново ще се върна,
с плътта си тленна
родната земя да прегърна!
© Ева Мария Todos los derechos reservados