11.11.2005 г., 23:21

в синята тетрадка

Поезия

1.4K 0 5

синьо ми е. насинено.
всичко е тъй променено.
всичко е тъй безнадеждно.
ослепях. и не проглеждам.

не боли. и няма смисъл.
не личи, че съм потиснат.
няма вече черно, бяло...
ще се справя.. криво-ляво.

лунатик със далтонизъм.
консервиран организъм.
маринован, тлеещ сън -
какво беше да си вън.

синьо ми е. насинено.
а отвътре: изгорено.
въглените преподреждам.
Ослепях. И не проглеждам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Grimoir (Фредерик)

а иначе съм такова весело дете!!

2005-12-28T19:46:41+02:00
Доротея (Маргарита Дянкова)

Интересно е. Имаш стил. Само бих ти препоръчала да бъдеш по-оптимистична... Ама на теб май по-ти отива да пишеш тъжни стихове. Всъщност май точно там ти е силата- в тъжните стихове. Нищо. Продължавай да пишеш както ти дойде. Важното е, че имаш стил!... Поздрави

2005-12-23T16:31:41+02:00
^Miss^sixty^ (Милица)

супер браво!продалжавай да пишеш така хубаво!!!

2005-11-13T00:59:21+02:00
Grimoir (Фредерик)

да, но тези страници специално си бяха съвсем сини...

2005-11-12T20:31:25+02:00
Claudia (Клодия)

и на мен. особено като помня повода за написването. А тетрадката не беше изцяло синя!!

2005-11-12T12:34:25+02:00