Nov 11, 2005, 11:21 PM

в синята тетрадка

  Poetry
1.4K 0 5
синьо ми е. насинено.
всичко е тъй променено.
всичко е тъй безнадеждно.
ослепях. и не проглеждам.

не боли. и няма смисъл.
не личи, че съм потиснат.
няма вече черно, бяло...
ще се справя.. криво-ляво.

лунатик със далтонизъм.
консервиран организъм.
маринован, тлеещ сън -
какво беше да си вън.

синьо ми е. насинено.
а отвътре: изгорено.
въглените преподреждам.
Ослепях. И не проглеждам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

  • а иначе съм такова весело дете!!
  • Интересно е. Имаш стил. Само бих ти препоръчала да бъдеш по-оптимистична... Ама на теб май по-ти отива да пишеш тъжни стихове. Всъщност май точно там ти е силата- в тъжните стихове. Нищо. Продължавай да пишеш както ти дойде. Важното е, че имаш стил!... Поздрави
  • супер браво!продалжавай да пишеш така хубаво!!!
  • да, но тези страници специално си бяха съвсем сини...
  • и на мен. особено като помня повода за написването. А тетрадката не беше изцяло синя!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...