Ден и нощ се тревожи поетът. 
В този свят се развъждат лаѝци, 
стихоблудстващи със клишета, 
и с мераци да са критици... 
Не, че вечно надигал поглед 
над стотици полета с думи, 
ще огрея - да бъда по̀длог, 
на мързеливото вам сказуемо...
Или, всъщност - "causa perduta". 
Хипотезната всевъзможност 
е удавила толкова много плуващи, 
в заблудената им възторженост... 
И защо да ядете истини, 
щом гладувате лицемерие, 
кръвожадни - да сте единствени, 
и "герои" в стихотворения... 
Вероятно съм старомоден, 
ала нося на подигравка, 
че не станах проклет и злобен. (Нелогично, но свършен факт.)
Няма нужда да съм ви съдник. 
Сам подносих отрано кръста си. 
Аз теглото го цяло сбъднах, 
че блажено да се възкръсна...
Докато̀ ме държи тревогата, 
хоризонта ми все ще свети. 
Още вярвам в доброто у хората, 
и на любимите ми поети... 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
26.07.2024