В спор с душата...
Душата спорила с поета,
кое по-важно е,
призната грешка
или е егото човешко,
но невъзможна връзката била,
той ходел по земята,
а тя си имала крила.
И трудно чувал отдалеч
гласа на своята душа.
Сама, летяла в небесата,
а нейните сълзи валели
и мокрели телата подивели.
- Върни ме вътре в теб,
му казвала душата,
а той седял с чадър в ръката,
да се опази от дъжда,
понеже бил железен,
а желязото покрило се с ръжда.
И гниел с годините в дъжда,
мислел си, какво ли щеше да е,
ако вместо от желязо, бях от светлина,
и ако имах вътре в себе си душа….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Димитров Всички права запазени
