В спор с душата...

28.03.2017 г., 8:43 ч.

Поезия » Философска

383 0 2

Душата спорила с поета,
кое по-важно е,
призната грешка
или е егото човешко,
но невъзможна връзката била,
той ходел по земята,
а тя си имала крила.
И трудно чувал отдалеч
гласа на своята душа.
Сама, летяла в небесата,
а нейните сълзи валели
и мокрели телата подивели.
- Върни ме вътре в теб,

му казвала душата,
а той седял с чадър в ръката,
да се опази от дъжда,
понеже бил железен,
а желязото покрило се с ръжда.
И гниел с годините в дъжда,
мислел си, какво ли щеше да е,
ако вместо от желязо, бях от светлина,
и ако имах вътре в себе си душа….

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

DJКоко (Калоян Димитров)

2018-01-12T10:14:39+02:00

Живеем в сложно време, в което трябва да избираш между това да си "готин" и да се кефиш на Шушана с другите лицемерно или да бъдеш себе си и да свършиш отритнат от всички.Само в сайт като този можеш да намериш хора разбиращи истинската ти същност.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-12T10:02:08+02:00

Как съм пропуснала това! Как?! Наистина! Да беше си махнал чадъра! Да беше чул!