Eia (Росица Танчева)
436 13844
4.06.2010 г., 7:31 ч.

В старинния Пловдив 

  Поезия » Друга
805 0 12

Меко

калдъръмът шушне,

че невястата

ситни,

в одаята

влиза като слънце,

а прозорецът

блести...

 

Чуден град...

През искрящия сняг

те видях

и разбрах,

че съм влюбена

в твоя дух,

разум,

излъчване,

в старинния роял,

в таваните

с дърворезби,

в носиите

в дълбоките сандъци,

в портретите

на прадедите...

Съзрях те,

вдъхнах те,

във вените ми

силата ти вля се,

очарователен

и мъдър граде,

във теб

сърцето ми

вградено е!

 

Душите на предците срещам

по калдаръмите замислени.

Посядаме под витата лоза,

до розовите храсти и чучурите -

едно във друго времената вникват

и тайните си те споделят.

И в този миг на откровение

отново горда се изправям -

тъй радвам се,

че аз съм  Българка!

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??