В старинния Пловдив
Меко
калдъръмът шушне,
че невястата
ситни,
в одаята
влиза като слънце,
а прозорецът
блести...
Чуден град...
През искрящия сняг
те видях
и разбрах,
че съм влюбена
в твоя дух,
разум,
излъчване,
в старинния роял,
в таваните
с дърворезби,
в носиите
в дълбоките сандъци,
в портретите
на прадедите...
Съзрях те,
вдъхнах те,
във вените ми
силата ти вля се,
очарователен
и мъдър граде,
във теб
сърцето ми
вградено е!
Душите на предците срещам
по калдаръмите замислени.
Посядаме под витата лоза,
до розовите храсти и чучурите -
едно във друго времената вникват
и тайните си те споделят.
И в този миг на откровение
отново горда се изправям -
тъй радвам се,
че аз съм Българка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
