17.10.2023 г., 14:20 ч.

В света на сенките 

  Поезия » Гражданска
154 3 10

Не знам дали е време за поезия, когато

небето смръщено разтворило е адовите порти?

Кълват оловни птици гълъбите по земята,      

до смърт разкъсват ги с грабливите си нокти…

 

Димят полета, вместо жито да пониква.

И храмове, и къщи сриват се на прах.

Неразцъфнали цветя под него за последно стихват,

а глутници засищат с кръв свирепия си глад.

 

Пулсират по земята зейналите рани.

Дали ще заздравеят някога? Не знам…

В света на сенките, над смъртоносните капани,

въздига се със сетни сили … гълъб оцелял.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти много, Младене! Има спасение, вярвам!
  • Този гълъб, който се въздига е Светият Дух. Той е единственото спасение от този апокалипсис, който толкова въздействащо описваш в стиха си, Дани. Ако не за телата, то поне за душите ни! Поздравление!
  • Ники, надеждата е най-силна, когато мислим в една посока. Много ти благодаря за коментара и за "любими"!
  • Разкош, Дани!
    Остава само надеждата в очите кървавата истина!
  • Най-сърдечно ти благодаря за коментара, Георги! Не съм допускала, че и в този век ще живеем в страх от война, няма как да не ни вълнува случващото се...

    Стойчо, толкова си прав, за съжаление. Благодаря ти от сърце за коментара, за "любими", за съпреживяното!
  • Дано поне гълъбите оцеляват, защото ястребите са безброй!🙏🕊
    Поздравления за стихотворението, Даниела!
  • Надеждата... колко пъти само тя остава...
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви много, Люси, Вики,оставаме с надежда за осъзнатост и близък край на това безумие.
  • Винаги има по някой оцеляващ вид, който да ни напомни, че никога не е късно да направим нещо по добро от себе си. Хареса ми!
  • Дани, красиво, актуално и много силно за новото безумие и жестокост. Браво!
Предложения
: ??:??