В света на сенките
Не знам дали е време за поезия, когато
небето смръщено разтворило е адовите порти?
Кълват оловни птици гълъбите по земята,
до смърт разкъсват ги с грабливите си нокти…
Димят полета, вместо жито да пониква.
И храмове, и къщи сриват се на прах.
Неразцъфнали цветя под него за последно стихват,
а глутници засищат с кръв свирепия си глад.
Пулсират по земята зейналите рани.
Дали ще заздравеят някога? Не знам…
В света на сенките, над смъртоносните капани,
въздига се със сетни сили … гълъб оцелял.
© Даниела Виткова All rights reserved.
