lia7 (Лияна Петрова)
8 90
10.02.2012 г., 19:32 ч.

В святата до полуда белота 

  Поезия » Философска
690 0 1

В святата до полуда белота

 

Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…

Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…

Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…

Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая

Няма място за еднодневки в тази нова бяла църква,

В нея всяка пъртина е нова, а старата завчас  замира.

И само пърхане на птичи следи води към Безкрая.

И само тежките ресни на елховите клони примигват

Настойчиво, небивало  светеща святост навяват,
Отвява Небето забравата и бързо довява надежда…

 

 

 

© Лияна Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Господи, това какво е - оксиморон до оксиморон. Тишината вали, но иначе е пълзяща, водата е хрупкава, пъртините замират, затова пък птичите следи пърхат, а елховите клони примигват. И всичко това - в свята до полуда белота.
    Какво ви става, бе хора? Няма ли един да каже две свързани думи?
Предложения
: ??:??