lia7 (Лияна Петрова)
8 90
Feb 10, 2012, 7:32 PM

В святата до полуда белота 

  Poetry » Phylosophy
691 0 1

В святата до полуда белота

 

Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…

Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…

Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…

Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая

Няма място за еднодневки в тази нова бяла църква,

В нея всяка пъртина е нова, а старата завчас  замира.

И само пърхане на птичи следи води към Безкрая.

И само тежките ресни на елховите клони примигват

Настойчиво, небивало  светеща святост навяват,
Отвява Небето забравата и бързо довява надежда…

 

 

 

© Лияна Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Господи, това какво е - оксиморон до оксиморон. Тишината вали, но иначе е пълзяща, водата е хрупкава, пъртините замират, затова пък птичите следи пърхат, а елховите клони примигват. И всичко това - в свята до полуда белота.
    Какво ви става, бе хора? Няма ли един да каже две свързани думи?
Random works
: ??:??