В святата до полуда белота

Poetry » Philosophical

965 0 1

В святата до полуда белота

Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…

Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…

Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…

Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая

Няма място за еднодневки в тази нова бяла църква,

В нея всяка пъртина е нова, а старата завчас замира.

И само пърхане на птичи следи води към Безкрая.

И само тежките ресни на елховите клони примигват

Настойчиво, небивало светеща святост навяват,
Отвява Небето забравата и бързо довява надежда…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

severianin (Валентин Чернев)

Господи, това какво е - оксиморон до оксиморон. Тишината вали, но иначе е пълзяща, водата е хрупкава, пъртините замират, затова пък птичите следи пърхат, а елховите клони примигват. И всичко това - в свята до полуда белота.
Какво ви става, бе хора? Няма ли един да каже две свързани думи?

2012-02-10T21:44:17+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0