yotovava (Валентина Йотова)
2517 21045
29.07.2010 г., 9:13 ч.

В сянката на ореха 

  Поезия » Любовна
776 0 15


Луната сърп ще бъде,  ще е жътва,

нощеска житните поля ще са мегданът,

на който своя ръченик да хвърлиш,

отдавна мина времето за жалене.

Ела, невесто, аз притихвам...

От толкова безвестия се роня.

В нагръдника ти с дъх на ружа

искам да потъна за последно...

И с вино сянката ми не преливай.

Тук съм, пламъче на свещ, в босилека,

целувам те, милувам, гургулицо,

тук съм, птицо моя, ненагледна,

дето страх във погледа си къташ.

Но време е да ме забравиш,

да поемеш пътя,

да плодиш, да раждаш, друг да ти се радва...

…Тук съм, мое малко птиче,

в лоното на тази нощ със звездни придихания…

Сама не стой, не ти прилича,

отново тази буйна ръж сплети – косите си,

метни ги върху рамото си порцеланово

и прегърни въздишката на мака,

тръгни към оня кладенец, където

водите ти напих навремето.

Под сянката на шумналия орех.

... Тук съм, мое малко птиче, тук съм,

дишам в хляба, дето месиш и набухва,

както трепкат твойте пазви...

Потребно е небето пак да слезе

в очите ти с лазура и със оня смях,

който разпилява птиците.

Тук съм, гълъбице...

И сбогувах се...

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??