В сянката си
и късаш билети.
Контролираш реда
и се имаш за клета.
Чакаш някой от опашката
да те запомни.
Няма кой,
когато празнините са огромни.
Цял живот седиш в ъгъла
и късаш билети.
Чакаш си реда
в ежедневната клетка.
Чакаш всеки от опашката
да се изреди.
Но нямаше любов. Нито мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
