В сянката си
и късаш билети.
Контролираш реда
и се имаш за клета.
Чакаш някой от опашката
да те запомни.
Няма кой,
когато празнините са огромни.
Цял живот седиш в ъгъла
и късаш билети.
Чакаш си реда
в ежедневната клетка.
Чакаш всеки от опашката
да се изреди.
Но нямаше любов. Нито мечти.
© Илиян All rights reserved.
