Червени устни,
мътна бира,
разговор по острието на бръснача –
колко много ме харесваш,
как готов си щом ме видиш,
как жена ти те ядосва,
как ще ме целуваш страстно,
как не ù се получават ястията,
как диванът ще ни бъде тесен,
така че по-добре на кухненската маса…
и така нататък,
и така нататък.
После
тежък дъжд ни млати бясно,
тротоарът е миниран с локви.
Ще ти дам усмивка
срещу само три прегръдки.
На завоя
ще се разделим набързо
пред една табела с черни букви:
„Влизането забранено”.
След това чадър, тролей и кални стъпки,
пресен лук и печени картофи.
Изключваш телефона
и е вече тъмна нощ.
Ще те събудят
с домашни сладки и кафе.
Не те сънувам.
Но ще го повторим в събота,
нали?
© Пепър Формаджи Всички права запазени