В събота и Господ си почива

8.02.2014 г., 19:57 ч.

Поезия » Друга

638 1 1

Очи затварям. Искам да забравя.
Животът си тъче къделя във неделя,
когато тишината в мислите довява
била любов в очите ми преляла.

Била и не била, но още я бленувам
във понеделниците със очи сънливи.
Понякога във вторник пак будувам
отминалитe сънища пенливи...

Плета от дните своите дантели
и ги застилам по следа трънлива.
Заспивам цялата в кървящи рани,
когато в събота и Господ си почива.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2014-02-08T21:11:13+02:00

Много ми хареса! Поздрави!