Feb 8, 2014, 7:57 PM

В събота и Господ си почива 

  Poetry » Other
637 1 1

Очи затварям. Искам да забравя.
Животът си тъче къделя във неделя,
когато тишината в мислите довява
била любов в очите ми преляла.

Била и не била, но още я бленувам
във понеделниците със очи сънливи.
Понякога във вторник пак будувам
отминалитe сънища пенливи...

Плета от дните своите дантели
и ги застилам по следа трънлива.
Заспивам цялата в кървящи рани,
когато в събота и Господ си почива.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??