Очи затварям. Искам да забравя.
Животът си тъче къделя във неделя,
когато тишината в мислите довява
била любов в очите ми преляла.
Била и не била, но още я бленувам
във понеделниците със очи сънливи.
Понякога във вторник пак будувам
отминалитe сънища пенливи...
Плета от дните своите дантели
и ги застилам по следа трънлива.
Заспивам цялата в кървящи рани,
когато в събота и Господ си почива.